ПРИГЛАДНЯ̀ВА МИ несв.; пригладнѐе ми мин. св. пригладня̀ ми, св., непрех. Започвам да изпитвам, да усещам глад. Както и да е, станал Вълчо. Отведнъж му пригладняло, та на очите му притъмняло. Елин Пелин, ПР, 136. — Ще ти разкажа, всичко под ред ще ти разкажа, ела да хапнем, че ми пригладня. П. Здравков, НД, 229. — Я ма, попадийке... Я наскуби малко лучец да похапнем, че нещо ми пригладня. О. Василев, ЖБ, 343.